Най-важното, което трябва да се каже още в началото, е следното: новата наредба не е „лека корекция“, а пълна смяна на философията. От общи, остарели и често неглижирани правила, се минава към детайлна, структурирана и силно обвързваща регулация, синхронизирана с европейско право.
1. Какво реално се променя спрямо Наредба №15 от 1987 г.
Старата наредба от 1987 г. е писана за друга икономика, друг тип услуги и друг мащаб на бизнес. Тя:
- не познава съвременните апаратни процедури;
- не отчита реалното развитие на козметиката като професия;
- борави с понятия и структури, които отдавна не съществуват (ХЕИ, санитарни разрешителни и т.н.).
Новата наредба:
- отменя изцяло Наредба №15 от 1987 г.;
- дефинира ясно какви услуги са допустими в салон (и кои НЕ са);
- въвежда конкретни изисквания за апаратура, продукти, стерилизация, квалификация и организация.
Това не е козметична редакция. Това е нов нормативен акт с нов обхват.
2. Разграничение между „салон“ и „медицинска дейност“
Това е една от най-съществените промени.
В старата уредба границата беше размита. В новата:
- изрично се регламентира какви процедури са козметични;
- инвазивните медицински манипулации се изключват;
- поставянето на ботулинов токсин, инжекционни мезотерапии и всякакви дейности по медицински стандарт не могат да се извършват в козметичен салон, независимо кой ги прави.
Това директно удря практики, които до момента се случваха „на ръба“ или откровено незаконно.
3. Устройство и площи – уж „познато“, но с уловки
На пръв поглед квадратурите са сходни с тези от 1987 г. – 6 м², 8 м², 9,6 м². Разликата е в детайла:
- вече изрично се включват маникюр, педикюр, татуировки като отделни дейности;
- допуска се работа в едно помещение, но само при ясно обособени работни места;
- въвеждат се допълнителни изисквания за мивки, прахоуловители, лаборатории, сифони, санитарни възли.
Много салони „на хартия“ ще се окажат несъответстващи, не защото са лоши, а защото никой досега не е гледал толкова детайлно.
4. Продукти и козметика – край на „сивия внос“
Тук промяната е рязка и категорична:
- разрешени са само козметични продукти по Регламент (ЕО) 1223/2009;
- задължително съхранение и употреба по инструкция;
- водене на дневник за продукти с PAO (отворен срок);
- задължителен тест за чувствителност при боядисване (коса, вежди, мигли).
На практика: край на анонимните продукти, разливните киселини и „взето от колега“.
5. Стерилизация и хигиена – вече без тълкуване
Ако досега много неща „минаваха“ с дезинфектант:
- сега всичко, което нарушава целостта на кожата, подлежи на стерилизация;
- автоклав или сух стерилизатор вече не са „по желание“;
- биоцидите трябва да са разрешени по Регламент (ЕС) 528/2012;
- изискванията за ДДД и обществено пране стават част от режима на салона.
Това е сериозен финансов и организационен удар за малки обекти, които не са подготвени.
6. Квалификация – край на „уменията от курс“
Новата наредба изисква:
- професионална квалификация по ЗПОО;
- ясна връзка между услуга и образование;
- отделно обучение за татуировки и сродни дейности.
Практиката „научих се, защото мога“ вече няма правна стойност.
Какви ще са последствията за вече действащите бизнеси
И тук трябва да сме честни.
Краткосрочно:
- повече проверки;
- предписания от РЗИ;
- разходи за преустройство, документи, договори, оборудване;
- реален риск част от салоните да не могат да се приведат в съответствие.
Средносрочно:
- прочистване на пазара;
- отпадане на „мултифункционални“ обекти без покритие;
- изсветляване на услугите.
Дългосрочно:
- по-висок стандарт;
- по-ясна граница между козметика и медицина;
- по-голяма защита за клиенти и за коректните професионалисти.
Моето лично заключение
Тази наредба не е удобна. Не е и „приятелска“ към бизнеса.
Но е логична.
Проблемът не е, че се въвеждат правила. Проблемът е, че 20+ години секторът беше оставен сам да се саморегулира – и го направи зле. Сега цената се плаща наведнъж.
За работещите по правилата това ще е тежко, но поносимо.
За онези, които разчитаха на хаоса – това е край.
Leave a Reply